9.11.2010 г., 11:16

На Рени

810 0 0

Устните ми шепнат твоето име.

Очите ми за теб сълзят.

Ела при мен! Прегърни ме! –

Сърцата ни в едно да затуптят.

 

Далече си, но в душата си ми близо,

в мъглата капят есенни листа.

С безшумен полет земята те застилат

като черга шарена, мокра от дъжда.

 

Тъжен съм, в спомените се ровя -

прелиствам ги бавно лист след лист.

Тъй ясни, когато очите си затворя,

по-красиви и от залеза златист.

 

Времето бавно, но неусетно тече -

като река ленива, носеща забрава.

Неуморно салът живота ни влече -

в безшумен бяг бреговете отминава.

 

Искам те, но какво да ти предложа,

като нямам друго, освен мен.

Ще оцениш ли, ако сърцето си положа

пред теб на камъка студен?

 

Надявам се, защото ти си почти всичко за мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райко Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...