17 янв. 2013 г., 10:55  

На Рони

989 0 5

Живот ти дадох с болка нечовешка,

обичам те, мъничък мой!

Ти не си поредната ми грешка.

Ти си слънцето след зъл порой.

 

Създадох те с обърканите чувства

на страдащата майчина душа

и ако ще живота ми да коства,

през ада с теб ще мина за ръка.

 

... Как искам ти да се усмихваш,

с очички да ме питаш: "Мамо, накъде?"

до теб да съм, когато имаш нужда,

едничко мое, слънчево дете...

 

2001 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...