kristalina76 (Кристина)
6 5
Jan 17, 2013, 10:55 AM  

На Рони 

  Poetry » White poetry
717 0 5

Живот ти дадох с болка нечовешка,

обичам те, мъничък мой!

Ти не си поредната ми грешка.

Ти си слънцето след зъл порой.

 

Създадох те с обърканите чувства

на страдащата майчина душа

и ако ще живота ми да коства,

през ада с теб ще мина за ръка.

 

... Как искам ти да се усмихваш,

с очички да ме питаш: "Мамо, накъде?"

до теб да съм, когато имаш нужда,

едничко мое, слънчево дете...

 

2001 г.

© Кристина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??