Живот ти дадох с болка нечовешка,
обичам те, мъничък мой!
Ти не си поредната ми грешка.
Ти си слънцето след зъл порой.
Създадох те с обърканите чувства
на страдащата майчина душа
и ако ще живота ми да коства,
през ада с теб ще мина за ръка.
... Как искам ти да се усмихваш,
с очички да ме питаш: "Мамо, накъде?"
до теб да съм, когато имаш нужда,
едничко мое, слънчево дете...
2001 г.
© Кристина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!