Отвори си очите! И дишай, дявол те взел!
И не скръствай предсмъртно ръце – Тя няма да дойде.
С малодушници пълно Небето до краен предел.
А пък място за теб – ни в рая, ни в преизподнята.
Знам, коварна е болката – в менгеме стяга и пори
с милионите огнени шипове, впити в гръбнака.
С дъх смразява кръвта ти. И глозга те, челюст оголила,
ненаситна като хищник всеяден и алчен – устата ѝ.
Уморена си, знам, и не знаеш защо съществуваш.
Да, товар е животът, най-тежък от всички товари.
И ужасно е трудно всичко, което си струва.
Но... животи повторно не давам. Не и на слабите! ...