На ръба
Отвори си очите! И дишай, дявол те взел!
И не скръствай предсмъртно ръце – Тя няма да дойде.
С малодушници пълно Небето до краен предел.
А пък място за теб – ни в рая, ни в преизподнята.
Знам, коварна е болката – в менгеме стяга и пори
с милионите огнени шипове, впити в гръбнака.
С дъх смразява кръвта ти. И глозга те, челюст оголила,
ненаситна като хищник всеяден и алчен – устата ѝ.
Уморена си, знам, и не знаеш защо съществуваш.
Да, товар е животът, най-тежък от всички товари.
И ужасно е трудно всичко, което си струва.
Но... животи повторно не давам. Не и на слабите!
Изправи рамене! Уж си мъжко момиче, не падаш.
И нали си боец с неспокойно сърце, несломимо.
О, нима се пречупи пред първата остра преграда?!
Не е силен, който не пада, а който се вдига.
Не наказвам. Не плащаш за грях. Благославям те с болката.
И ти пращам стихии, мочурища, бездни и бури.
Ще заложиш ли въдица – Сила и Смелост, по кордата?
Ще издърпаш ли себе си – жадна за обич акула?
Ще е тъмно. Опипом ще търсиш посока по пътя.
А вълчицата в теб, подивяла до смърт, ще увива –
всяка стъпка напред като с нож ще разсича гърба ти
и ще искаш със зъби да късаш плътта си прогнила.
Сто чистилища ще те горят. Не жали стъпалата.
Ти на босо мини, разтреси тоя пъкъл злотворен.
И недей се моли. Запрати си по мене душата.
Аз съм ти. Ти си Аз. Ти си Вярата, Пътя нагоре...
Ще съмне след мрака – за тежкия изпит награда.
Ще лумне денят – Светлината си в теб ще разтвори.
И ще бъдеш Любов и Стремеж, от лъчи изтъкана.
Затова си и Светла – като слънце да светиш и водиш.
–––
© Светла Илиева All rights reserved.
