19 февр. 2021 г., 14:05

На ръба 

  Поэзия » Философская
399 0 0

 

Стихове мои,

стига преструвки.

Лустрото свърши,

всичко заспа.

Всичко си тръгна,

даже луната -

свети мъждиво,

бе ми сестра.

Пусто и долу,

само шушулки.

Пърха врабец

на клон от тъга.

Прашка изсъска –

камъче остро -

 ръка запокити,

потече вода.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??