На ръба
737
0
0
Стихове мои,
стига преструвки.
Лустрото свърши,
всичко заспа.
Всичко си тръгна,
даже луната -
свети мъждиво,
бе ми сестра.
Пусто и долу,
само шушулки.
Пърха врабец
на клон от тъга.
Прашка изсъска –
камъче остро -
ръка запокити,
потече вода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
