19.02.2021 г., 14:05 ч.

На ръба 

  Поезия » Философска
400 0 0

 

Стихове мои,

стига преструвки.

Лустрото свърши,

всичко заспа.

Всичко си тръгна,

даже луната -

свети мъждиво,

бе ми сестра.

Пусто и долу,

само шушулки.

Пърха врабец

на клон от тъга.

Прашка изсъска –

камъче остро -

 ръка запокити,

потече вода.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??