26 янв. 2007 г., 15:26

На ръцете ти съм дала право

869 0 9


 

Погледът ми мило те погалва

в дъха на твоята балада

и искра от него се разпалва,

за да ни дари с наслада

и един към друг сме устремени,

а пък чувствата у нас надничат –

казват си, че те са преродени,

чрез интимността си се обичат,

щом ръката ми към теб посяга

и така те прави да си волна,

но не спира, кръста ти пристяга,

от което ставаш ти доволна.

-На ръцете ти съм дала право

да обгръщат тялото ми здраво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...