26 ene 2007, 15:26

На ръцете ти съм дала право

  Poesía
861 0 9


 

Погледът ми мило те погалва

в дъха на твоята балада

и искра от него се разпалва,

за да ни дари с наслада

и един към друг сме устремени,

а пък чувствата у нас надничат –

казват си, че те са преродени,

чрез интимността си се обичат,

щом ръката ми към теб посяга

и така те прави да си волна,

но не спира, кръста ти пристяга,

от което ставаш ти доволна.

-На ръцете ти съм дала право

да обгръщат тялото ми здраво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...