Погледът ми мило те погалва
в дъха на твоята балада
и искра от него се разпалва,
за да ни дари с наслада
и един към друг сме устремени,
а пък чувствата у нас надничат –
казват си, че те са преродени,
чрез интимността си се обичат,
щом ръката ми към теб посяга
и така те прави да си волна,
но не спира, кръста ти пристяга,
от което ставаш ти доволна.
-На ръцете ти съм дала право
да обгръщат тялото ми здраво.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Опасна близост...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
