На Самотата ми
Дошла си тук сега да ме погубваш?
О, моля те, не си прави труда в това!
(Любовта е като птиците, тъгува
и тайно с вятъра разменят си писма)
Дошла си тук и с мен ти е приятно?
С какво да те почерпя, глътка тишина?
Животът ми премина във очакване,
поредна спирка и усмивка недошла.
Дошла си тук след дълго скитане.
Домът ми празен е без тебе, Самота.
И с всеки миг на теб обричам се,
нали това копнееше? Нали това?!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
