Дошла си тук сега да ме погубваш?
О, моля те, не си прави труда в това!
(Любовта е като птиците, тъгува
и тайно с вятъра разменят си писма)
Дошла си тук и с мен ти е приятно?
С какво да те почерпя, глътка тишина?
Животът ми премина във очакване,
поредна спирка и усмивка недошла.
Дошла си тук след дълго скитане.
Домът ми празен е без тебе, Самота.
И с всеки миг на теб обричам се,
нали това копнееше? Нали това?!...
© Сияна Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
