Не осъзнаваш, че вината е голяма.
Сега съм тук, а ти не си
и се чудя аз къде си ти.
Сега съм тук, а теб те няма.
Сърцето ми - бездънна яма.
Къде си аз не зная
и само и единствено гадая...
Сега съм тук, а теб те няма.
Вече не си чак толкоз пряма.
Бягаш и се криеш -
вината да убиеш.
Сега съм тук, а теб те няма.
Кога ще се върнеш аз не зная.
Омръзна ми да чакам
и скоро май, че ще избягам.
Сега съм тук, а теб те няма.
Потъна ти в забрава.
Уморих се и си тръгвам.
Няма вече тукa да замръквам.
Още съм тук, а теб те няма.
Искам да изчезне болката голяма.
Не мога хем да чакам, хем да тичам.
В застой да бъда изобщо не обичам.
Сега съм тук, а теб те няма.
И вината ми вече дори я няма.
Сега изчезвам, но ако се върнеш
празна спирка ти ще зърнеш.
Тръгвам и последните слова оставям.
Да ме търсиш - правото ти давам.
Да страдаш като мен ти разрешавам.
Да ме обвиняваш ти забранявам.
Тръгнах и дано не съм сгрешила.
Да се обърна не съм си и помислила.
Чух вик и стон, и плач зад мен,
но го оставих в този ден.
© Мирела Славова Все права защищены