25.05.2008 г., 18:17

На сбогом

944 1 1
Cега съм тук, а теб те няма.

Не осъзнаваш, че вината е голяма.

Сега съм тук, а ти не си

и се чудя аз къде си ти.

 

Сега съм тук, а теб те няма.

Сърцето ми - бездънна яма.

Къде си аз не зная

и само и единствено гадая...

 

Сега съм тук, а теб те няма.

Вече не си чак толкоз пряма.

Бягаш и се криеш -

вината да убиеш.

 

Сега съм тук, а теб те няма.

Кога ще се върнеш аз не зная.

Омръзна ми да чакам

и скоро май, че ще избягам.

 

Сега съм тук, а теб те няма.

Потъна ти в забрава.

Уморих се и си тръгвам.

Няма вече тукa да замръквам.

 

Още съм тук, а теб те няма.

Искам да изчезне болката голяма.

Не мога хем да чакам, хем да тичам.

В застой да бъда изобщо не обичам.

 

Сега съм тук, а теб те няма.

И вината ми вече дори я няма.

Сега изчезвам, но ако се върнеш

празна спирка ти ще зърнеш.

 

Тръгвам и последните слова оставям.

Да ме търсиш - правото ти давам.

Да страдаш като мен ти разрешавам.

Да ме обвиняваш ти забранявам.

 

Тръгнах и дано не съм сгрешила.

Да се обърна не съм си и помислила.

Чух вик и стон, и плач зад мен,

но го оставих в този ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла в сайта! Не се обезкуражавай от оценката, която виждам, че ти е дадена, а продължи да пишеш, за да се усъвършенстваш. Аз няма да поставям оценка.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...