Отново нощ е и земята
потъна в своята тишина.
Сведоха глави цветята
под ударите на дъжда.
Отиде си и този ден,
а утрото ще донесе надежда
и споменът за теб и мен,
все по-далечен ще изглежда.
А утрото ще ни погали
отново със своите лъчи.
Дано в душите спре да пари,
пожарът, който ни гори.
© Дора Гочева Все права защищены