Отново нощ е и земята
потъна в своята тишина.
Сведоха глави цветята
под ударите на дъжда.
Отиде си и този ден,
а утрото ще донесе надежда
и споменът за теб и мен,
все по-далечен ще изглежда.
А утрото ще ни погали
отново със своите лъчи.
Дано в душите спре да пари,
пожарът, който ни гори.
© Дора Гочева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
