3 июн. 2025 г., 22:31

На сбогуване

254 0 3

Има хора, които си тръгват,
но оставят дълбока следа,
и които без думи изтръгват
от телата си крехка душа.

 

Има хора, които ни бранят,
запечатали спомен в сърца,
и които огнището палят
от небесната ярка звезда.

 

Има хора, които изгряват 
на безкрайния син небосклон,
чиста обич, закрила даряват,
на живота да бъдат подслон.

 

Има хора, които предават
и с последния дъх доброта,
и които с усмивка посяват
там, в отвъдния свят, любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...