Има хора, които си тръгват,
но оставят дълбока следа,
и които без думи изтръгват
от телата си крехка душа.
Има хора, които ни бранят,
запечатали спомен в сърца,
и които огнището палят
от небесната ярка звезда.
Има хора, които изгряват
на безкрайния син небосклон,
чиста обич, закрила даряват,
на живота да бъдат подслон.
Има хора, които предават
и с последния дъх доброта,
и които с усмивка посяват
там, в отвъдния свят, любовта.
© Наташа Басарова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
