Има хора, които си тръгват,
но оставят дълбока следа,
и които без думи изтръгват
от телата си крехка душа.
Има хора, които ни бранят,
запечатали спомен в сърца,
и които огнището палят
от небесната ярка звезда.
Има хора, които изгряват
на безкрайния син небосклон,
чиста обич, закрила даряват,
на живота да бъдат подслон.
Има хора, които предават
и с последния дъх доброта,
и които с усмивка посяват
там, в отвъдния свят, любовта.
© Наташа Басарова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
