Има хора, които си тръгват,
но оставят дълбока следа,
и които без думи изтръгват
от телата си крехка душа.
Има хора, които ни бранят,
запечатали спомен в сърца,
и които огнището палят
от небесната ярка звезда.
Има хора, които изгряват
на безкрайния син небосклон,
чиста обич, закрила даряват,
на живота да бъдат подслон.
Има хора, които предават
и с последния дъх доброта,
и които с усмивка посяват
там, в отвъдния свят, любовта.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
