НА СБОГУВАНЕ

Сбогувам се със тебе, скъпо училище!

Дойдох при тебе, като в храм, да се пречистя…

Не знам защо аз тъй възторжено мълча?!

И на раздялата какво да ти реча?

О, ти от мен отне дори и младостта ми,

най-хубавите спомени и същността ми!

И аз от пластелин, като човек бях сътворен,

и с чувства най-велики, в теб бях зареден!

Но аз при теб видях и първата несрета…

Макар да бях  с добри момичета , момчета!

И постепенно тука аз живота ни разбрах,

 и  в него срещах  много гадости и страх!

И ти стана за мене първата арена,

за сетнешните битки, не като на сцена…

Коленопреклонно  аз сега благодаря,

и мога ли, аз песничка, за теб  ще сътворя!