На сбогуване
НА СБОГУВАНЕ
Сбогувам се със тебе, скъпо училище!
Дойдох при тебе, като в храм, да се пречистя…
Не знам защо аз тъй възторжено мълча?!
И на раздялата какво да ти реча?
О, ти от мен отне дори и младостта ми,
най-хубавите спомени и същността ми!
И аз от пластелин, като човек бях сътворен,
и с чувства най-велики, в теб бях зареден!
Но аз при теб видях и първата несрета…
Макар да бях с добри момичета , момчета!
И постепенно тука аз живота ни разбрах,
и в него срещах много гадости и страх!
И ти стана за мене първата арена,
за сетнешните битки, не като на сцена…
Коленопреклонно аз сега благодаря,
и мога ли, аз песничка, за теб ще сътворя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
