На седянката :)
а ти, скришом ръката ми държиш.
Кажи какво изрече, не разбирам?
Ами не чувам, така тихо ми шептиш.
Смрачава се съвсем, ще ставам,
ето, дойде време да се разделим.
Усмивката тази добре познавам,
само си замълчи, да не сгрешим.
Май, че всички ти дочуха думите :
искаш тази вечер да ти пристана,
хрумнало ти, но ме чуй добре
не мога така при тебе да остана.
Ах, защо издаде малката ни тайна?
Хората в село ще имат нова тема.
Аз толкова я пазех, бях потайна.
Не знам, как да решим проблема?
Гледай ти, как изрече го направо?
Ала прегради има, да ти пристана:
резето на вратата се залоства здраво,
да излизам вън не мога до зарана.
Разбрала мама за нас от клюкарка,
у дома ме пази строго (своята дъщеря),
желае ми доброто, че била съм малка ...
Ей, докато ти думам, слънцето изгря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Саманлиева Все права защищены
