18 дек. 2008 г., 13:03

На селската седянка

1.7K 0 1

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

16.12.2008

 

Спретнахме в селото една седянка,

момци и моми – всеки се довлече,

а най-подир дойде Иванка -

облечена, гримирана, със шарено елече.

 

Щом я видя Стоянчо, млада аджамия,

кат’ рипна, като скочи – право на хорото

и на Иванка като почна да намига,

чак ечемик взе че му излезе на окото.

 

Иванка, пък обаче, не пристана на Стуеня,

нал’ опитна била, момците знае,

а пък и силиконску злату крие в сутиеня,

как тъй Стуенчу аджамия да пристане?

 

Ни знай Стуеня как да пипа

Ивана под полата, густо да й стане,

ни от фелацио Стоян отбира,

да опустей таз млада аджамия.

 

Най взе подир Иванка, че подхвана

Стоила, дето всичко може, знае.

Той нея длъжен не остана,

набързо взе у тях Ивана да й „бае”!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Развесели ме!
    На места обаче се губи ритъма!
    Може би съмвсем малко може да се коригира.
    Като изключим това, доста се посмях

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...