16.12.2008

Спретнахме в селото една седянка,

момци и моми – всеки се довлече,

а най-подир дойде Иванка -

облечена, гримирана, със шарено елече.

Щом я видя Стоянчо, млада аджамия,

кат’ рипна, като скочи – право на хорото

и на Иванка като почна да намига,

чак ечемик взе че му излезе на окото.

Иванка, пък обаче, не пристана на Стуеня,

нал’ опитна била, момците знае,

а пък и силиконску злату крие в сутиеня,

как тъй Стуенчу аджамия да пристане?

Ни знай Стуеня как да пипа

Ивана под полата, густо да й стане,

ни от фелацио Стоян отбира,

да опустей таз млада аджамия.

Най взе подир Иванка, че подхвана

Стоила, дето всичко може, знае.

Той нея длъжен не остана,

набързо взе у тях Ивана да й „бае”!