5 мая 2006 г., 20:11

На сестра ми

2.1K 1 4

Щастлива съм, че Бог дари ме,

да бъдеш ти сестрица моя

и толкова години все вървиме,

ръка в ръка, не сетили покоя.

 

Прекрасно цвете е душата

в гръдта ти щедра и дълбока

и на сърцето твое добрината,

безкрайна e, като река широка.

 

Умът ти остър ме пленява

и кара ме след теб да сричам,

а разумът ти бистър покорява

безумствата ми вечни – не отричам.

 

Усмивката ти ме обгръща

и раните с любов лекува

и пролет в мене всеки път завръща,

дори скована да съм в люта зима.

 

Олтара мой си, и наричам

и хляба ми, и въздух, и вода,

и във любов отново ти се вричам,

че ти сестрице си ми всичко на света.

 

 

09.03.2006 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...