На сестра ми
Щастлива съм, че Бог дари ме,
да бъдеш ти сестрица моя
и толкова години все вървиме,
ръка в ръка, не сетили покоя.
Прекрасно цвете е душата
в гръдта ти щедра и дълбока
и на сърцето твое добрината,
безкрайна e, като река широка.
Умът ти остър ме пленява
и кара ме след теб да сричам,
а разумът ти бистър покорява
безумствата ми вечни – не отричам.
Усмивката ти ме обгръща
и раните с любов лекува
и пролет в мене всеки път завръща,
дори скована да съм в люта зима.
Олтара мой си, и наричам
и хляба ми, и въздух, и вода,
и във любов отново ти се вричам,
че ти сестрице си ми всичко на света.
09.03.2006 г.
© Поли All rights reserved.
