5 may 2006, 20:11

На сестра ми

  Poesía
2.1K 1 4

Щастлива съм, че Бог дари ме,

да бъдеш ти сестрица моя

и толкова години все вървиме,

ръка в ръка, не сетили покоя.

 

Прекрасно цвете е душата

в гръдта ти щедра и дълбока

и на сърцето твое добрината,

безкрайна e, като река широка.

 

Умът ти остър ме пленява

и кара ме след теб да сричам,

а разумът ти бистър покорява

безумствата ми вечни – не отричам.

 

Усмивката ти ме обгръща

и раните с любов лекува

и пролет в мене всеки път завръща,

дори скована да съм в люта зима.

 

Олтара мой си, и наричам

и хляба ми, и въздух, и вода,

и във любов отново ти се вричам,

че ти сестрице си ми всичко на света.

 

 

09.03.2006 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...