На сестра ми
Щастлива съм, че Бог дари ме,
да бъдеш ти сестрица моя
и толкова години все вървиме,
ръка в ръка, не сетили покоя.
Прекрасно цвете е душата
в гръдта ти щедра и дълбока
и на сърцето твое добрината,
безкрайна e, като река широка.
Умът ти остър ме пленява
и кара ме след теб да сричам,
а разумът ти бистър покорява
безумствата ми вечни – не отричам.
Усмивката ти ме обгръща
и раните с любов лекува
и пролет в мене всеки път завръща,
дори скована да съм в люта зима.
Олтара мой си, и наричам
и хляба ми, и въздух, и вода,
и във любов отново ти се вричам,
че ти сестрице си ми всичко на света.
09.03.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Всички права запазени
