22 сент. 2004 г., 03:51

НА ШЕГА 

  Поэзия
1513 0 2
                НА ШЕГА

 На този,когото животът захвърли,
съдбата подаде троха.

 Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да заплаче успя.

 На онзи,когото съседите мразеха,
даде му синя луна.

 Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да почине успя.

 На нея,която от сълзи удави се,
прошепна надгробни слова.

 Усмихната,кихаща,леко намигна й
и тя да изгние успя.

 На него,където и вече да беше,
изпрати му стръкче трева.
 
 Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да поникне успя.

 На мене,когато останах без тебе
ми даде смола от върба.

 Усмихната,кихаща,леко намигна ми
и ето-изсвирих това.

© Г-ца Брънекова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??