22.09.2004 г., 3:51 ч.

НА ШЕГА 

  Поезия
1387 0 2
                НА ШЕГА

 На този,когото животът захвърли,
съдбата подаде троха.

 Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да заплаче успя.

 На онзи,когото съседите мразеха,
даде му синя луна.

 Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да почине успя.

 На нея,която от сълзи удави се,
прошепна надгробни слова.

 Усмихната,кихаща,леко намигна й
и тя да изгние успя.

 На него,където и вече да беше,
изпрати му стръкче трева.
 
 Усмихната,кихаща,леко намигна му
и той да поникне успя.

 На мене,когато останах без тебе
ми даде смола от върба.

 Усмихната,кихаща,леко намигна ми
и ето-изсвирих това.

© Г-ца Брънекова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??