Над Шипка спуснала се е гъста мъгла,
сива, мрачна, изпълнена с голяма тъга.
Стои самотен паметника на върха,
гордият български лъв е тъжен сега!
Над Шипка е тъмно, вали тишина,
няма ги силните бури, както някога!
Няма го вятъра, спомнящ екота на битката,
останал спомена от грохота на жестока борба!
На Шипка всичко е много спокойно сега,
боевете за свобода останаха в историята!
Напукана е от мъка майчина българска земя,
попила някога в себе си на героите кръвта!
На Шипка хората вече ходят само на празника,
идват горди българи със свойте малки деца!
Разказват им за боевете, за героичната борба,
а те българчетата попиват със своите сетива!
© Валентин Миленов Все права защищены