На Шипка

Над Шипка спуснала се е гъста мъгла,

сива, мрачна, изпълнена с голяма тъга.

Стои самотен паметника на върха,

гордият български лъв е тъжен сега!

Над Шипка е тъмно, вали тишина,

няма ги силните бури, както някога!

Няма го вятъра, спомнящ екота на битката,

останал спомена от грохота на жестока борба!

На Шипка всичко е много спокойно сега,

боевете за свобода останаха в историята!

Напукана е от мъка майчина българска земя,

попила някога в себе си на героите кръвта!

На Шипка хората вече ходят само на празника,

идват горди българи със свойте малки деца!

Разказват им за боевете, за героичната борба,

а те българчетата попиват със своите сетива!