2 сент. 2017 г., 22:46
Силно, юнско слънце озари ме,
една сутрин преди години.
Но не беше то, това което,
светлина и щастие дари ми.
Топлина ми сгря сърцето.
На душата ми живот наля,
но я донесе ти, а не небето.
От тебе сине, слънцето изгря.
Ти си гордо вдигнатата ми глава.
Не мога с думи да опиша...
Ти си сине, живата вода
и въздуха си, който дишам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация