На сина ми
Силно, юнско слънце озари ме,
една сутрин преди години.
Но не беше то, това което,
светлина и щастие дари ми.
Топлина ми сгря сърцето.
На душата ми живот наля,
но я донесе ти, а не небето.
От тебе сине, слънцето изгря.
Ти си гордо вдигнатата ми глава.
Не мога с думи да опиша...
Ти си сине, живата вода
и въздуха си, който дишам.
Светлина и Слава те наричам!
Без тебе миличък, не бих могла,
нито да живея, нито да обичам.
Нито пък достойно да умра.
Изчезват километрите и милите.
Стопява се светът обезличен.
При теб намирам вярата и силата.
Душа си ми! Бъди благословен!
„Живот мой“ — винаги ще те наричам.
И връщам се за въздух всеки ден.
Защото много силно те обичам!
Защото аз съм ти и ти си мен.
Юни 2010 В. Тодорова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valya Тodorova Всички права запазени
