25 июн. 2020 г., 14:45  

В Слънчака - 1

1.9K 6 58

След дълга карантина

в домашен дискомфорт,

на първи май заминах

със стария ми Форд,

 

в Слънчака да отмарям

от вируса проклет.

Да дишам - йодни пари

на плажа, най-отпред.

 

Наех си стая с гледка

към близкия простор.

В хотел, почти на сметка

без бар и асансьор,

 

но с няколко шезлонга,

с басейн - два на два

и с място под балкона

за старата кола.

 

Разхвърлях на леглото

чантата с багажа.

Облякох шорти, потник

и юрнах се към плажа.

 

Изминах - километри

по цветната алея.

Чух чайки - над морето,

и взех да ги копнея!

 

Затичах се от радост

по пясъка горещ!

Макар и трета младост

аз бях доволно свеж!

 

Нагазих сред водата -

почти до коленЕ!

Наплисках си главата

и двете рамене!

 

Морето бе прекрасно -

студено като лед!

Обрасло - с водорасли,

но чисто като мед!

 

В прибоя бях самичък,

танцувах по брега!

Слънчака - аз обичах

и родната страна!

 

Лудувах - шест минути,

а може би... и час!

Под чудни морски звуци

със йод въздишах аз!

 

Но слънцето - с лъчите

напече моя врат.

Не трябваше в гърдите 

да ставам на домат,

 

и взех - че тихо седнах

под синкав парасол.

Безплатно се излегнах

по шорти, чисто гол!

 

И тъкмо се оглеждах

в един желан обект,

когато мъж без вежди

и с бицепсен дефект

 

пред мен изпъчи тяло

и рече: - Добър ден!

Шампанско, за начало,

а чашата от мен!

 

Немедленно отказах

на едрия бизон!

Но той, с бучене каза:

 - На плажа е закон

 

да се поглъща нещо!

Я бира... я кюфте!

Във времето - горещо,

край хладното море.

 

Бях много изненадан

от плажния атлет.

Поръчах си - веднага

кафе и сладолед!

 

Умислен, пак си легнах

на шарената сянка.

Краката си протегнах,

готов за лека дрямка.

 

Но как успях да мигна,

еспресото дойде -

Едва не се споминах

от скъпото кафе!

 

Макар да бе безплатно

чадърчето на плажа,

кафето беше - златно!

Реших да го откажа.

 

Но, грозничката мутра

ми каза някак драго:

 - Ще ми отказваш утре,

а днес е късно! Чадо!

 

Извадих - две по десет

и няколко по пет.

И пих - ужасно бесен -

кафе със сладолед!

 

А следващата сутрин

си купих от сергия

за десет кинта - шатра,

където да се крия

 

от парещата сянка

на родните проблеми!

От мутрите в Слънчака

и алчните гамени!

 

 

 

Юри

Йовев

Юни

2020 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

9 место

Комментарии

Комментарии

  • Иржи, Гавраил, в Слънчев бряг едно време беше чудесно! 😊 Сега е нещо ужасно, но като няма много хора пак става! 😊 Поздрави! 😊
  • Гласувах за премеждието на Слънчака!
  • Като че си роден само за живот, Юри! Тук даже си попрекалил малко , сигурно защото все още си млад и не ти се слиза на земята.Ти или лирическия, де! Все някога се изтрезнява, затова трябва да е по- на низко...А аз ти пожелавам да си така монооого дълго!! Все пак е тонус!
  • Благодаря за подкрепата, di_t (Т.Енчева) 😊
  • Глас и от мен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...