25.06.2020 г., 14:45  

В Слънчака - 1

1.9K 6 58

След дълга карантина

в домашен дискомфорт,

на първи май заминах

със стария ми Форд,

 

в Слънчака да отмарям

от вируса проклет.

Да дишам - йодни пари

на плажа, най-отпред.

 

Наех си стая с гледка

към близкия простор.

В хотел, почти на сметка

без бар и асансьор,

 

но с няколко шезлонга,

с басейн - два на два

и с място под балкона

за старата кола.

 

Разхвърлях на леглото

чантата с багажа.

Облякох шорти, потник

и юрнах се към плажа.

 

Изминах - километри

по цветната алея.

Чух чайки - над морето,

и взех да ги копнея!

 

Затичах се от радост

по пясъка горещ!

Макар и трета младост

аз бях доволно свеж!

 

Нагазих сред водата -

почти до коленЕ!

Наплисках си главата

и двете рамене!

 

Морето бе прекрасно -

студено като лед!

Обрасло - с водорасли,

но чисто като мед!

 

В прибоя бях самичък,

танцувах по брега!

Слънчака - аз обичах

и родната страна!

 

Лудувах - шест минути,

а може би... и час!

Под чудни морски звуци

със йод въздишах аз!

 

Но слънцето - с лъчите

напече моя врат.

Не трябваше в гърдите 

да ставам на домат,

 

и взех - че тихо седнах

под синкав парасол.

Безплатно се излегнах

по шорти, чисто гол!

 

И тъкмо се оглеждах

в един желан обект,

когато мъж без вежди

и с бицепсен дефект

 

пред мен изпъчи тяло

и рече: - Добър ден!

Шампанско, за начало,

а чашата от мен!

 

Немедленно отказах

на едрия бизон!

Но той, с бучене каза:

 - На плажа е закон

 

да се поглъща нещо!

Я бира... я кюфте!

Във времето - горещо,

край хладното море.

 

Бях много изненадан

от плажния атлет.

Поръчах си - веднага

кафе и сладолед!

 

Умислен, пак си легнах

на шарената сянка.

Краката си протегнах,

готов за лека дрямка.

 

Но как успях да мигна,

еспресото дойде -

Едва не се споминах

от скъпото кафе!

 

Макар да бе безплатно

чадърчето на плажа,

кафето беше - златно!

Реших да го откажа.

 

Но, грозничката мутра

ми каза някак драго:

 - Ще ми отказваш утре,

а днес е късно! Чадо!

 

Извадих - две по десет

и няколко по пет.

И пих - ужасно бесен -

кафе със сладолед!

 

А следващата сутрин

си купих от сергия

за десет кинта - шатра,

където да се крия

 

от парещата сянка

на родните проблеми!

От мутрите в Слънчака

и алчните гамени!

 

 

 

Юри

Йовев

Юни

2020 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

  • Иржи, Гавраил, в Слънчев бряг едно време беше чудесно! 😊 Сега е нещо ужасно, но като няма много хора пак става! 😊 Поздрави! 😊
  • Гласувах за премеждието на Слънчака!
  • Като че си роден само за живот, Юри! Тук даже си попрекалил малко , сигурно защото все още си млад и не ти се слиза на земята.Ти или лирическия, де! Все някога се изтрезнява, затова трябва да е по- на низко...А аз ти пожелавам да си така монооого дълго!! Все пак е тонус!
  • Благодаря за подкрепата, di_t (Т.Енчева) 😊
  • Глас и от мен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...