Jun 25, 2020, 2:45 PM  

В Слънчака - 1

1.9K 6 58

След дълга карантина

в домашен дискомфорт,

на първи май заминах

със стария ми Форд,

 

в Слънчака да отмарям

от вируса проклет.

Да дишам - йодни пари

на плажа, най-отпред.

 

Наех си стая с гледка

към близкия простор.

В хотел, почти на сметка

без бар и асансьор,

 

но с няколко шезлонга,

с басейн - два на два

и с място под балкона

за старата кола.

 

Разхвърлях на леглото

чантата с багажа.

Облякох шорти, потник

и юрнах се към плажа.

 

Изминах - километри

по цветната алея.

Чух чайки - над морето,

и взех да ги копнея!

 

Затичах се от радост

по пясъка горещ!

Макар и трета младост

аз бях доволно свеж!

 

Нагазих сред водата -

почти до коленЕ!

Наплисках си главата

и двете рамене!

 

Морето бе прекрасно -

студено като лед!

Обрасло - с водорасли,

но чисто като мед!

 

В прибоя бях самичък,

танцувах по брега!

Слънчака - аз обичах

и родната страна!

 

Лудувах - шест минути,

а може би... и час!

Под чудни морски звуци

със йод въздишах аз!

 

Но слънцето - с лъчите

напече моя врат.

Не трябваше в гърдите 

да ставам на домат,

 

и взех - че тихо седнах

под синкав парасол.

Безплатно се излегнах

по шорти, чисто гол!

 

И тъкмо се оглеждах

в един желан обект,

когато мъж без вежди

и с бицепсен дефект

 

пред мен изпъчи тяло

и рече: - Добър ден!

Шампанско, за начало,

а чашата от мен!

 

Немедленно отказах

на едрия бизон!

Но той, с бучене каза:

 - На плажа е закон

 

да се поглъща нещо!

Я бира... я кюфте!

Във времето - горещо,

край хладното море.

 

Бях много изненадан

от плажния атлет.

Поръчах си - веднага

кафе и сладолед!

 

Умислен, пак си легнах

на шарената сянка.

Краката си протегнах,

готов за лека дрямка.

 

Но как успях да мигна,

еспресото дойде -

Едва не се споминах

от скъпото кафе!

 

Макар да бе безплатно

чадърчето на плажа,

кафето беше - златно!

Реших да го откажа.

 

Но, грозничката мутра

ми каза някак драго:

 - Ще ми отказваш утре,

а днес е късно! Чадо!

 

Извадих - две по десет

и няколко по пет.

И пих - ужасно бесен -

кафе със сладолед!

 

А следващата сутрин

си купих от сергия

за десет кинта - шатра,

където да се крия

 

от парещата сянка

на родните проблеми!

От мутрите в Слънчака

и алчните гамени!

 

 

 

Юри

Йовев

Юни

2020 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

The work is a contestant:

9 place

Comments

Comments

  • Иржи, Гавраил, в Слънчев бряг едно време беше чудесно! 😊 Сега е нещо ужасно, но като няма много хора пак става! 😊 Поздрави! 😊
  • Гласувах за премеждието на Слънчака!
  • Като че си роден само за живот, Юри! Тук даже си попрекалил малко , сигурно защото все още си млад и не ти се слиза на земята.Ти или лирическия, де! Все някога се изтрезнява, затова трябва да е по- на низко...А аз ти пожелавам да си така монооого дълго!! Все пак е тонус!
  • Благодаря за подкрепата, di_t (Т.Енчева) 😊
  • Глас и от мен!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...