31 окт. 2020 г., 08:04

На смъртно ложе 

  Поэзия » Философская
459 2 0

Шегувах се. За нищо нямах спирка.

Шегувах се със себе си дори.

И не, че трябваха ми все пари:

бях клоун – шегаджията на цирка.

След първата шега – пак нова смешка...

Заплащахте ми със аплаузи...

 

А днес наложената пауза

понасям сякаш е присъда тежка...

Днес – прикован!... Духът ми не умира.

Но враг ли е или е приятел,

че не шеги, а салтомортале

в съня ми публиката аплодира...

 

© Живодар Душков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??