На смъртно ложе

Oct 31, 2020, 8:04 AM

Poetry » Phylosophy

333 2 0

Шегувах се. За нищо нямах спирка.

Шегувах се със себе си дори.

И не, че трябваха ми все пари:

бях клоун – шегаджията на цирка.

След първата шега – пак нова смешка...

Заплащахте ми със аплаузи...

А днес наложената пауза

понасям сякаш е присъда тежка...

Днес – прикован!... Духът ми не умира.

Но враг ли е или е приятел,

че не шеги, а салтомортале

в съня ми публиката аплодира...

Please sign in with your account so you can comment and vote.