Пай, узрял от могъщото ни общо рало, приветлив хан за мойто жадно тяло, дебел юрган за хладната ми същност, рай, призван да бъде мойта кратка вечност.
Дете, облечето от мама в най-топлите си дрешки, поет, в кафенето - рисуващ мислите човешки, квартал, запалил в тъмното най-нежните си свещи, жена, обвила в мека обич мишци мъжки...
И някой шепне: Обичам те, прекрасна моя, завинаги!
Защо ли?
Сила и морал предшестват нашия делник, в празничен захлас немеем - синца верни, и любов и признателност прозират в нашите думи, към отминалото общество - възродило гордостта ни.
И крачим днес по твойте друми равни, пак завземаме с чела високи върховете славни, защото ти си таз безсмъртна вдъхновителка, ти си с нас, възлюбена родителко.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Напомни ми за годините когато живях там !
Поздрави от мен!