5 mar 2007, 11:11

На Стара Загора

  Poesía
2K 0 3
Питаш ме за моя роден град,
като поет ще отговоря

Той е...

Пай, узрял от могъщото ни общо рало,
приветлив хан за мойто жадно тяло,
дебел юрган за хладната ми същност,
рай, призван да бъде мойта кратка вечност.

Дете, облечето от мама в най-топлите си дрешки,
поет, в кафенето - рисуващ мислите човешки,
квартал, запалил в тъмното най-нежните си свещи,
жена, обвила в мека обич мишци мъжки...

И някой шепне:
Обичам те,
прекрасна моя, завинаги!


Защо ли?

Сила и морал предшестват нашия делник,
в празничен захлас немеем - синца верни,
и любов
и признателност прозират в нашите думи,
към отминалото общество - възродило гордостта ни.

И крачим днес по твойте друми равни,
пак завземаме с чела високи върховете славни,
защото ти си таз безсмъртна вдъхновителка,
ти си с нас, възлюбена родителко.

На Стара Загора
и на всички вас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Куманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...