На Стара Загора
Питаш ме за моя роден град,
като поет ще отговоря
Той е...
Пай, узрял от могъщото ни общо рало,
приветлив хан за мойто жадно тяло,
дебел юрган за хладната ми същност,
рай, призван да бъде мойта кратка вечност.
Дете, облечето от мама в най-топлите си дрешки,
поет, в кафенето - рисуващ мислите човешки,
квартал, запалил в тъмното най-нежните си свещи,
жена, обвила в мека обич мишци мъжки...
И някой шепне:
Обичам те,
прекрасна моя, завинаги!
Защо ли?
Сила и морал предшестват нашия делник,
в празничен захлас немеем - синца верни,
и любов
и признателност прозират в нашите думи,
към отминалото общество - възродило гордостта ни.
И крачим днес по твойте друми равни,
пак завземаме с чела високи върховете славни,
защото ти си таз безсмъртна вдъхновителка,
ти си с нас, възлюбена родителко.
На Стара Загора
и на всички вас!
като поет ще отговоря
Той е...
Пай, узрял от могъщото ни общо рало,
приветлив хан за мойто жадно тяло,
дебел юрган за хладната ми същност,
рай, призван да бъде мойта кратка вечност.
Дете, облечето от мама в най-топлите си дрешки,
поет, в кафенето - рисуващ мислите човешки,
квартал, запалил в тъмното най-нежните си свещи,
жена, обвила в мека обич мишци мъжки...
И някой шепне:
Обичам те,
прекрасна моя, завинаги!
Защо ли?
Сила и морал предшестват нашия делник,
в празничен захлас немеем - синца верни,
и любов
и признателност прозират в нашите думи,
към отминалото общество - възродило гордостта ни.
И крачим днес по твойте друми равни,
пак завземаме с чела високи върховете славни,
защото ти си таз безсмъртна вдъхновителка,
ти си с нас, възлюбена родителко.
На Стара Загора
и на всички вас!
© Ясен Куманов All rights reserved.
