На старата пейка
На старата пейка под бора - ей там
в пълен хаос надбягват се мисъл след мисъл.
И усмихвам се на моите спомени бели
не са забравени, тук до мене са спрели.
Аз седя, а в ръката цигара догаря
поглед разсеян се рее във нищото...
Младостта си отива, а пък аз съм все млада
и очите усмихнати... и те са си същите.
Хей, ти, Пътнико, спри! Поседни тук до мене,
на старата пейка, под този стар бор.
Разкажи ми за твоите спомени бели,
да забравим за лошите, нека спят във покой...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Дуплищева Все права защищены
Лека вечер...или нощ...
