На старата пейка под бора - ей там в пълен хаос надбягват се мисъл след мисъл. И усмихвам се на моите спомени бели не са забравени, тук до мене са спрели. Аз седя, а в ръката цигара догаря поглед разсеян се рее във нищото... Младостта си отива, а пък аз съм все млада и очите усмихнати... и те са си същите. Хей, ти, Пътнико, спри! Поседни тук до мене, на старата пейка, под този стар бор. Разкажи ми за твоите спомени бели, да забравим за лошите, нека спят във покой...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up