Feb 17, 2007, 4:12 PM

На старата пейка

  Poetry
1.6K 0 5
На старата пейка под бора - ей там
в пълен хаос надбягват се мисъл след мисъл.
И усмихвам се на моите спомени бели
не са забравени, тук до мене са спрели.

Аз седя, а в ръката цигара догаря
поглед разсеян се рее във нищото...
Младостта си отива, а пък аз съм все млада
и очите усмихнати... и те са си същите.

Хей, ти, Пътнико, спри! Поседни тук до мене,
на старата пейка, под този стар бор.
Разкажи ми за твоите спомени бели,
да забравим за лошите, нека спят във покой...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Дуплищева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...