Feb 17, 2007, 4:12 PM

На старата пейка

  Poetry
1.6K 0 5
На старата пейка под бора - ей там
в пълен хаос надбягват се мисъл след мисъл.
И усмихвам се на моите спомени бели
не са забравени, тук до мене са спрели.

Аз седя, а в ръката цигара догаря
поглед разсеян се рее във нищото...
Младостта си отива, а пък аз съм все млада
и очите усмихнати... и те са си същите.

Хей, ти, Пътнико, спри! Поседни тук до мене,
на старата пейка, под този стар бор.
Разкажи ми за твоите спомени бели,
да забравим за лошите, нека спят във покой...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Дуплищева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...