На... Стария човек!
** ** **
Той стар е вече - доста стар,
ръцете му са груби и напукани
един живот те бъркали са вар,
а ноктите му черни и начупени...
Боли го кръстът, коляното му пука,
придвижва се полека и със зор,
стиснал пак мистрията и чука
повикали са го в съседен двор...
И гледам го прегърбен как измазва,
поредната оръбена стена,
работи той, без думица да казва
и пръска във лицето му варта...
Накрая "Чорбаджията" - доволен,
му плаща с няколко "трохи",
а той - прегърбен, плах и болен
със тях семейството гостù...
А утре пак нанякъде ще иде,
докато сърцето му държи,
не иска никой да го види,
кога смъртта над него закръжи...
Парченце хляб, паничка супа,
водица в старото бърдуче,
оскъдните парици трупа
за подаръче на свойто внуче...
Той зъби няма - уморен е!
Болката си зад усмивка крие,
съзнава, че не му остава време
и... радостта е в чашката с ракия...
Единствената му утеха.
Изхранил е семейство, внуци
и все е с старата си дреха,
и гумените скъсани папуци...
*******************************
Поклонете се на стария човек,
за него отворете си сърцето,
животът... Никак не е лек.
По-скоро - целунете му ръцете...
** ** **
© Валентин Желязков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Харесах,много!!!
-
страхопочитаващо..!
-
Четох го, няколко пъти. И на близките си. Всички много го харесаха, Вал. Прегръщам те за Човещината!
-
Поклон и благодаря...
-
Дори ще му се поклоня!
Як стих! -
невероятен стих... поздрав
-
Радвам се, че се отби при мен и прочетох по-голяма част от стиховете ти. Впечатлена съм.
-
Поклон!!!
-
Благодаря ви, че прескочихте за малко и при мен.
-
Целувам му ръка...
-
И от мен поклон!
-
Поклон пред мъдростта на тези стихове! И пред зрелостта на старостта, която отваря очите ни!
-
Да! Много ми хареса!
-
Поучително
Знаете ли с какво се храни
старата жена?
Не с кисело мляко и хляб -
а с някоя добра дума,
със смях на млади хора
около масата,
със дишането на малко дете.
На старата жена и е топло,
ако на някого изплете
я шал, я шарени ръкавички,
тя се разплаква,
ако получи нечакан дар:
бегла целувка,
чаша чай,
когато е болна и самичка.
Старата жена е щастлива,
ако може още да пере, да готви,
да мушне за празника в нечии джоб
няколко левчета жалки.
Старата...
Но не си ли ти това,
подир много години -
а всъщност след малко -
ето, децата са по-високи от теб,
ето - бял косъм в косите ти...
А накрая всеки заплаква
на майка си
със сълзите. - Станка Пенчева
Поклон! -
Поклон!!!
-
Уважавайте старостта, тя е вашето бъдеще...Благодаря ти, приятелю за което...
-
Напомни ми онази приказка за царя, който искал да избие всички старци по време на суша - за поуката от нея, за скритите в мравуняка житени зрънца...
С поклон целувам ръцете на старците!
Благодаря! -
Целувам ги! С уважение и поклон!
А ти, Разказвачо, на теб благодаря за това, че ни напомняш!
Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
