На... Стария човек!
** ** **
Той стар е вече - доста стар,
ръцете му са груби и напукани
един живот те бъркали са вар,
а ноктите му черни и начупени...
Боли го кръстът, коляното му пука,
придвижва се полека и със зор,
стиснал пак мистрията и чука
повикали са го в съседен двор...
И гледам го прегърбен как измазва,
поредната оръбена стена,
работи той, без думица да казва
и пръска във лицето му варта...
Накрая "Чорбаджията" - доволен,
му плаща с няколко "трохи",
а той - прегърбен, плах и болен
със тях семейството гостù...
А утре пак нанякъде ще иде,
докато сърцето му държи,
не иска никой да го види,
кога смъртта над него закръжи...
Парченце хляб, паничка супа,
водица в старото бърдуче,
оскъдните парици трупа
за подаръче на свойто внуче...
Той зъби няма - уморен е!
Болката си зад усмивка крие,
съзнава, че не му остава време
и... радостта е в чашката с ракия...
Единствената му утеха.
Изхранил е семейство, внуци
и все е с старата си дреха,
и гумените скъсани папуци...
*******************************
Поклонете се на стария човек,
за него отворете си сърцето,
животът... Никак не е лек.
По-скоро - целунете му ръцете...
** ** **
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
