1 июн. 2007 г., 09:33

на Стеди 

  Поэзия
5.0 (4)
614 0 6
Седиш край прозореца, с блеснали къдри,
край тебе прашинки във танц се въртят.
Ръчичките - малки, очичките - мъдри,
в потоци от слънце те къпе денят,
а аз, занемяла, те гледам и сякаш
без въздух оставам от тази любов -
уж цял живот търсиш и вечно я чакаш,
а дойде ли, носиш я сякаш покров.
Кърви ми сърцето, че утре ме няма,
за всяка минута без теб ме боли.
И пак съм виновна, че друг, вместо мама,
вечерната приказка ще мълви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »