на Стеди
Седиш край прозореца, с блеснали къдри,
край тебе прашинки във танц се въртят.
Ръчичките - малки, очичките - мъдри,
в потоци от слънце те къпе денят,
а аз, занемяла, те гледам и сякаш
без въздух оставам от тази любов -
уж цял живот търсиш и вечно я чакаш,
а дойде ли, носиш я сякаш покров.
Кърви ми сърцето, че утре ме няма,
за всяка минута без теб ме боли.
И пак съм виновна, че друг, вместо мама,
вечерната приказка ще мълви.
След ден ще се върна. А ти ще си друга.
Дали ще стопиш с поглед тая вина,
която разкъсва душата ми грубо,
задето за ден те оставям сама?
© Ели All rights reserved.
