На стъпалата на Алма Матер
На стъпалата на Алма Матер
Сега ме няма там. Сега ме няма.
На стъпалата седнали са други.
Как ми се щеше за секунда само
да съм и млад, и до досада влюбен.
Дали бе грях, след толкова години,
на стъпалата пак да те почакам?...
Съвсем случайно може и да минеш,
нещата тук са толкова познати...
И толкова отчайващо-различни,
че вече ме е страх от мен самия.
Уж всичко правя само символично,
а тайно трепет вдън душата крия.
Приятно е да се самозалъгвам,
поне така - за няколко минути.
Но всеки път, щом стана да си тръгвам,
си спомням парадигмата на Нютон.
И някак си страхливо се изнизвам,
като човек попаднал в чужда къща.
Не идвай, непослушнице! Не идвай!
...................................................
А Алма Матер е една и съща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Калчев Все права защищены
