alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
23 авг. 2009 г., 23:20

На стъпалата на Алма Матер 

  Поэзия » Философская
499 0 8

На стъпалата на Алма Матер

 

Сега ме няма там. Сега ме няма.

На стъпалата седнали са други.

Как ми се щеше за секунда само

да съм и млад, и до досада влюбен.

 

Дали бе грях, след толкова години,

на стъпалата пак да те почакам?...

Съвсем случайно може и да минеш,

нещата тук са толкова познати...

 

И толкова отчайващо-различни,

че вече ме е страх от мен самия.

Уж всичко правя само символично,

а тайно трепет вдън душата крия.     

 

Приятно е да се самозалъгвам,

поне така - за няколко минути.

Но всеки път, щом стана да си тръгвам,    

си спомням парадигмата на Нютон.

 

И някак си страхливо се изнизвам,

като човек попаднал в чужда къща.

Не идвай, непослушнице! Не идвай!

...................................................

А  Алма Матер е една и съща.

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??