28 июн. 2018 г., 23:26

На судормата /чардака/

657 0 1

НА СУДОРМАТА

/на чардака/

 

Стоя подпрян на судормата

и гледам нежно вечерта,

видях как идва тъмнината

и как краде от мен света!

 

Обра им всички силуети

и багрите дошли с Деня...

Светулчица пред мен засвети...

И пак потъна във нощта...

 

И кукувицата закука!

И аз започнах да броя,

годините  тя гдето чука-

живота си да уловя!

 

Над ореха изгря Луната,

запълни цялото Небе!

Зарадвах се на Светлината-

така изглеждаше поне!

 

И прилепите от гората,

стигнаха мойта судорма,

сгрешиха пътя си и спряха

да гонят свойта тъмнина.

 

Трептящите звезди се скриха!

Една звезда над  мене спря.

Във свитлина се потопиха,

щом пълната луна изгря!

 

  28.05.2010г. Драгойново

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...