НА СУДОРМАТА

/на чардака/

Стоя подпрян на судормата

и гледам нежно вечерта,

видях как идва тъмнината

и как краде от мен света!

Обра им всички силуети

и багрите дошли с Деня...

Светулчица пред мен засвети...

И пак потъна във нощта...

И кукувицата закука!

И аз започнах да броя,

годините  тя гдето чука-

живота си да уловя!

Над ореха изгря Луната,

запълни цялото Небе!

Зарадвах се на Светлината-

така изглеждаше поне!

И прилепите от гората,

стигнаха мойта судорма,

сгрешиха пътя си и спряха

да гонят свойта тъмнина.

Трептящите звезди се скриха!

Една звезда над  мене спря.

Във свитлина се потопиха,

щом пълната луна изгря!

  28.05.2010г. Драгойново